С този термин се обозначава влиянието на меките тъкани (устна лигавица и венци) в цялостния естествен изглед на съзъбието. Тя има три аспекта: влиянието на меките тъкани върху зъбите, на зъбите върху меките тъкани и на стоматологичните манипулации върху меките тъкани. В първия случай едно венечно заболяване (гингивит) води до промяна в цвета на венците – зачервени, синкави; формата им – подути, отлепени от зъба, скъсени – при оголване, хипертрофирали – увеличени и покриващи зъбите,кървящи и т.н. Ако впоследствие се засегне и костта – пародонтит – настъпват сериозни оголвания и се открива кореновата повърхност, която е тъмно жълта в сравнение с емайла на коронковата част, а и лесно натрупва зъбен камък, тъй като е по-грапава. Венците драстично се отдръпват и всичко това влошава естетиката. Съществуват и случаи с недостатъчна венечна тъкан особено около предните зъби или теглещи задръжки на езика и устните – френулумите, а това води до рецесии (оголвания на зъбите) – в такива случаи е необходима пластика.